Работа - през погледа на един Студент.

Помня времената около 2004 г. Оставаха ми 2 години да завърша Технически Университет - София, специалност "Автоматика, информационна и управляваща техника". Въпреки инженерната ми специалност, аз бях пристрастен към компютрите вече от години и несъмнено бях сигурен, че искам да работя в този сектор. Занимавах се с PHP от няколко месеца - дребни скриптчета на домашния компютър, нищо сериозно, даже недостатъчно да се нарече опит.

Оставаше година до завършването ми, а аз бях започнал да осъзнавам как бързо тече живота около мен и как годините в университета излитаха с безумните количества алкохол изпити с колегите почти през вечер. Ако тази история Ви се струва позната или разпознавате в нея живота Ви в последните месеци и години, тогава предполагам, че ще Ви е интересно как си намерих работа.
 
Покрай компютрите, Интернет ми беше станал втори дом, не съм сигурен дали не стоях в Интернет повече отколкото в собствения си дом. Знаех разбира се почти повечето големи сайтове в БГ. Сигурно предполагате, кой беше първия сайт, в който търсих работа - е не е JOBS.BG, по скоро беше itjobs.bg. Отивам аз на сайта, правя си CV и ставам част от т.нар "Активно търсещи работа". И така няколко месеца - ни вест ни кост от работодател. Защо ли? Може би поради липсата ми на опит или поради липсата на работодатели. Второто нямаше как да докажа, затова реших да проверя дали е заради първото. Отивам аз в JOBS.BG - хуваб избор, престижен портал за recruitment. Пуснах няколко emails(30 или 40 бяха, не помня точно), на няколко работодателя и започнах да чакам резултатите от труда си. Пристигнаха след 1 месец. Нищо казах си, все пак по-добре по-късно отколкото никога.

С мен се свързаха няколко работодатели, по-точно 7-ма от 40-те писма, които изпратих. Тъкмко когато вече си мислех че никога няма да се класирам да работя в IT сектора и бях започнал да си представям как разтоварвам тухли четворки, тогава звънна телефона и след 5 минути бях поканен на интервю. Кой беше най-щастливия човек на земята - разбира се че аз. Отидох на 2 интервюта. Оказа се, че имам необходимите знания, но нямам необходимия опит. В последствие чух това може би още около 15-тина пъти. Не знам с какви нерви трябва да си, че да продължиш да търсиш работа. Аз продължих и накрая оптитите ми се увенчаха с успех. Бях нает от една американска компания, която имаше практиката да взима доста студенти некфалифициран персонал. В последствие разбрах, че просто такава била политиката им. Това се оказа старта за мен в този сектор. Работих там 3 месеца на 350лв заплата. Тогава потърсих втората си работа. Наеха ме за 4 часа. Приблизително толкова ми отне и да напусна първата си работа. От тук нататък нещата за мен се развиха благополучно и вече няколко години работя нещото, за което си мечтаех с години.

(... из битието на един пристрастен "компютърджия")

Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари по темата